Надежда Стаменова: Жените раждат, защото имат нужда да дадат любов на някого - Здраве
" При естествените раждания, които изискват време, самообладание, умения, грижовност, акушерката е най-подходящият човек, който може да бъде до раждащата жена ", споделя Надежда Стаменова. Жените ѝ се доверяват в родилната зала, тъй като я познават добре от учебното заведение за бъдещи родители, което управлява. Подготвила ги е чудесно, с цел да създадат този значим миг от живота си незабравимо прекарване и даже да изпитат наслаждение. Умее да печели последователи на естественото раждане с сладкодумство и професионализъм. Ръцете ѝ са поели хиляди бебета за първи път. Може даже да реалокира " по-инатливите " от тях, с цел да заемат вярната позиция за раждане. Залата, в която работи, наподобява на дребен " спектакъл на раждането ". Там могат да се видят слингове, топки, шведски стени - всичко, което би направило процеса по-лек и прелестен. И грижите ѝ не стопират дотук, защото се грижи за майката и бебето в първите седмици след раждането. " Когато дамата има добър спомен от раждането си, желае още бебета ", споделя Надежда Стаменова, акушерката, с която честваме Деня на родилната помощ. За нея празникът е двоен, тъй като болничното заведение, в която работи - МБАЛ " Надежда ", чества 10-ия си рожден ден.
Г-жо Стаменова, живо ли е към момента желанието на българките да раждат деца? Напоследък непрестанно ни укоряват, че мислим повече за кариерата и личните си удоволствия.
Болница „ Надежда “ е лечебно заведение с разнородна активност, само че е разпознаваема като болничното заведение с най-големия инвитро център в България и една от водещите в направление „ Акушерство и гинекология “. В този смисъл, нашият случай е малко по-различен, тъй като тук подкрепяме забременяването и наблюдаваме бременната и нероденото ѝ бебе. Тук дамите раждат и се реализира грижата за тях и тяхното бебе по-късно. Нашето усещане е, че българките желаят да раждат. Разбира се, това ни мнение не е меродавно за всички български дами. Мога да кажа, че тези, които ни търсят, желаят дете. При нас фамилиите, двойките или даже дамите, които са сами, са водени от един-единствен претекст – че имат обич, която да дадат. Живеейки живота си в това динамично време, те осъзнават, че любовта, която носят към живота, би трябвало да бъде дадена на някого и се вземат решение да станат майки.
Вземам мотив от думите Ви, с цел да попитам усилва ли се броят на дамите, които не са фамилни, нямат сътрудник, само че желаят да имат дете и забременяват инвитро?
За страдание, да. Това не приказва в добра светлина за българските мъже. Най-вероятно и майките имат в огромна степен виновност за това актуалните млади мъже все по-рядко да поемат отговорност и все по-рядко да се държат мъжки – като глава на семейство. Говорим за мъж, който би желал отговорно да поеме грижите за жена и бебето ѝ, тъй че тя да може да го отглежда умерено, да може да бъде майка, изключително през първите 2-3 години след раждането.
Най-вероятно ние, дамите, отглеждайки момчета, за които прекалено много се грижим и прекомерно им улесняваме живота, сме основали ненасочени към фамилията мъже. Не им се поема отговорност, не желаят да се грижат, не желаят някой да разчита на тях. В този ред на мисли дамската част от актуалното общество като че ли е по-зряла, взимайки решение да ражда и без сътрудник.
При Вас е по-специфично, само че въпреки всичко каква е междинната възраст на родилките и какъв е фамилният модел, който доминира?
Все повече са фамилиите с три и повече деца. Дамите виждат, че не е толкоз ужасно, че е скъпо и избират да раждат повече деца. Средната възраст на родилките при нас е към 30-35-37 години. Не е извънредно да пристигна дама на 40 или 44 години, да каже, че желае да ражда обикновено и това да се случи. Вече е общоприета процедура.
Кои са идеалните предпоставки за безпроблемно раждане?
Идеалните предпоставки за мен са няколко. Първа е мотивацията на дамата, съзнанието, че тялото ѝ е основано да ражда. Втора е положителната здравна грижа и качественото следене на пациентката по време на бременността, с цел да могат да се вземат всички защитни ограничения и, в случай че е нужно, да се вземат лечебни такива. И, несъмнено, не на последно място е положителното другарство сред пациентите и екипа. При нас учебните заведения за бременни, опцията за връзка с акушерки, опцията за самостоятелна акушерска консултация, разискването на проект за раждане, предварителната подготовка, която предлагаме и осъществяваме, са комплекс от предпоставки, които водят до съвършени раждания.
Кои родилки са „ по-лесни “ – тези, които са добре осведомени, или другите, които не желаят да се приготвят?
" По-лесни " в смисъл на това да родят по-хубаво, по-близо до природата, с по-малко контузии и с положителни страсти са осведомените родилки, които са добре готови. Но когато приказваме за ръководене на раждане, манипулиране, както има такива практики при някои сътрудници, на тях са им по-лесни неподготвените родилки, тъй като имат повече страхове, а човек със боязън доста елементарно бива ръководен.
Нашата цел обаче е дамите да раждат не със боязън, а на драго сърце и да изпитват щастлива страст от това, което им се случва, даже да е обвързвано с болки или някакви затруднения. За дамата е доста значимо позитивното преживяване, тъй като раждането не е като да отидеш на сладкарница, това е съществено предизвикателство и е доста значимо тези дами да бъдат готови. Лично за мен най-приятно, не споделям елементарно, е да работя с дами, които са минали през акушерски съвещания, с които сме обсъждали проект за раждане, които са добре готови. Така и аз се срещам с тях и те се срещат с всичко, което би им се случило. Нещата се одобряват доста по-спокойно, решенията се вземат по-адекватно. Те са интелигентни, осведомени и дружно вършим нещата да са хубави.
Не се ли нуждае акушерката от реабилитация и връщането ѝ до родилката? Преди години върших една анкета „ Как се споделя Вашата акушерка “. Много от дамите не съумяха да назоват името на акушерката, участвала на раждането им. Защо се стигна до такава степен тя да бъде изтласкана в ъгъла и в доста случаи да бъде наблюдаващ на раждането?
Първата неточност, която позволяват медиите, в това число и Вие, е изразът „ акушерката, участвала на раждането “. Акушерката не участва на раждането, тя води раждането. Акушерката е до родилката. Ръцете на акушерката са тези, които ще погалят раждащата, ще изключат системата ѝ, ще чуят бебето, ще ѝ създадат масаж, ще ѝ споделят какво да прави. Тя не просто участва, с цел да записва раждането или да избърше пода след дамата. Тя води това раждане. При естествените раждания, поради това, че изискват време, самообладание, умения, грижовност, акушерката е най-подходящият човек, който може да бъде до раждащата жена.
Защо е изтласкана? Първо, тъй като не носи купата „ лекар “. Второ, тъй като значително раждането прекалено много се комерсиализира. Много постоянно може да чуете „ иди си заплати при еди-кого си, тъй като ще ти обърне внимание “ или „ той ще те избави, в случай че има потребност “. Всяването на страхове у дамата и внушаването на концепцията, че някой ти е „ избавил живота “, без такова нещо да се е случило, поражда корупция. Всеки желае за себе си, за детето си, за жена си, щерка си, сестра си, най-хубавата грижа и е податлив да заплати благо и драго. И ето ви я корупцията! Тогава акушерката стартира да губи своето значение.
Освен това, съгласно българския стандарт по акушерство и гинекология акушерката не може да работи независимо, макар че има подготовка, процедура, образование, каквито имат всички акушерки на запад от нас. В Германия, Англия акушерките са тези, които водят раждането и викат доктор, единствено в случай че преценяват, че има нужда от подобен. В болница Кингс колидж (базирана в Лондон; в частния ѝ бранш раждат дамите от кралското семейство б. р.) има 12 родилни зали. Тези 12 зали се ръководят от една старша акушерка. Тази акушерка е българка.
Какво печели раждането от наличието на акушерката?
Добра, щадяща за тялото и душата на дамата грижа. Печели съпричастност, обич, положителни преживявания и губи ненужни оперативни намеси. Защото акушерките, които имат добър опит и процедура в родилна зала, могат добре да преценяват с какви дейности могат да водят раждането в вярната посока, тъй че то да приключи обикновено, и бебето, и майката да са добре. Знаят по кое време няма смисъл от тези намеси и непосредствено предлагат оперативно раждане. Едно обикновено раждане може да продължи сред 7 и 10-12, даже 24 часа. Затова давам образец и със Западния свят. Защото акушерките имат търпението и времето в действителност да стоят до дамата, до момента в който лекарят като висококвалифициран експерт би трябвало да се занимава с патологията, да взема решение проблеми. Здравата жена няма потребност от никой различен с изключение на от акушерка. Иначе казано – някои дами имат потребност от доктор, само че всяка жена има потребност от акушерка.
Урок по раждане, фотография: МБАЛ " Надежда "
Възражда ли се ползата към физиологичното раждане?
При нас несъмнено да. И отново ще подчертая – колкото по-зрели и осъзнати са дамите, толкоз по-често се насочват към естественото раждане и към това по какъв начин могат да го създадат по най-хубавия за тях и бебетата им метод. Все повече дами се интересуват, посещават учебните заведения за бременни, записват часове за самостоятелни съвещания при акушерка, приготвят се интензивно, следват препоръките ѝ, разискват проекта си за раждане. Желанието за обикновено раждане е заразно – една жена, която е съумяла да роди хубаво, обикновено и е щастлива от това, „ заразява “ още пет към нея с концепцията за естественото раждане. Определено има възобновление и връщане към нормалността във връзка с раждането.
Нестандартното предлежание постоянно ли е индикация за секцио? Чух, че умеете да вършиме „ вълшебства “ и да променяте позицията на бебето в корема на майката?
Вероятно става дума за външното верзио, което практикуваме към този момент от една година. Разбира се, върша го след добра подготовка, след посещаване на семинари, конгреси, обучителни групи в чужбина. Стигнахме до извода, че това, което вършат хората по света и е първа линия на държание, когато бебенцето не е с главичката надолу, може да бъде направено и при нас. Разбира се, работим в екип с доктор. Той преглежда с ехограф дали всичко е наред и когато нямаме противопоказания, които да заплашват майката или бебето, правим верзио. То може да се направи при бебе в седалищно, напряко или напречно предлежание.
За страдание, при близнаци, които са в неправилна позиция, няма по какъв начин да го направя, само че мога да преместя едното бебе, а другото да го оставя на място. Практиката ни досега демонстрира, че процентът затруднения е тъкмо както е разказан в международната здравна литература - сумарно под 1%. Жените са извънредно щастливи. Това е добре забравено остаряло, което употребява актуалните постижения на медицината, каквото е ехографията да вземем за пример. Ехографията ни дава информация за това по какъв начин наподобяват нещата от вътрешната страна и опция напълно безвредно и следено да създадем външното верзио. На процедура това е една остаряла техника, която предходните акушерки са владеели. С напредването на Цезаровото сечение тази техника е изтласкана, комплициран ѝ е щемпел, че страшна и рискова – „ ще загубите бебето си, ще загинете и Вие “ и дамите споделят – „ О, не! “. Един като каже, че от това се умира, никой повече не желае да посегне. Практиката ни тук демонстрира, че не е толкоз рисково. Вчера да вземем за пример завъртях едно бебе.
Това по какъв начин става на процедура?
Жените го дефинират като малко по-дълбок масаж в региона на корема. Лекарят прави ехографски обзор, оглежда по какъв начин е детето, по какъв начин е ситуирана пъпната шнур, дали всичко е наред с плацентата, по какъв начин е застанало бебето, дали кръвоснабдяването му е съответно, какво е количеството околоплодна течност, има ли миомни формирания, неща, които биха могли да ни попречат. Когато всичко е наред, с способите на Леополд и със специфична техника за верзио, масажирайки корема на дамата, прибутваме бебето в вярната посока, тъй че да се завърти и от седалищно да застане в главично предлежание.
Не бъркаме в тялото на дамата, не използваме медикаменти, не режем, не разпъваме на кръст. Майката заема подобаваща позиция, тъй че да няма напрежение в региона на корема, в схващане е, диша умерено, приказваме си от самото начало. Преместването на бебето се прави гладко, с две ръце и се управлява с ултразвук. При поява на някакво терзание можем да спрем.
Вие имате и опит с обикновено раждане след секцио. Кога е допустимо?
Обикновено, когато дамите са били стимулирани да раждат по естествен път, само че по някаква причина не им се е случило първия път, по-късно желаят да компенсират, да си получат мечтаното обикновено раждане. Те са много готови и мощно стимулирани. Риск в действителност съществува, само че той е проследяем. От 5 дами, които са родили с Цезарово сечение, 4 съумяват да родят по-късно обикновено. Действа се доста деликатно във връзка с обезболяването, с цел да не се замаскира симптоматика от скъсване на матката поради предходното Цезарово сечение. В същото време не ги оставяме да раждат безусловно натурално и да изпитват мощна болежка. Търси се баланс, с цел да не изпуснем проблем. Но това са случаи, при които повода за предходното Цезарово сечение е била отвън майката.
Питам, тъй като въпреки всичко при Цезарово сечение се срязва матката.
Да, точно. Много значимо е с какво и по какъв начин е зашита матката при Цезаровото сечение. Обикновено дамите, които идват да раждат обикновено след секцио, са наши пациентки. Вече са раждали при нас и доста добре знаем какво се е случило. Но даже и да не са били наши пациентки, доста деликатно, благодарение на ултразвук, съумяваме да преценим какъв брой е дебела стената на матката, какъв брой е огромен рискът от скъсване. Така че това също се управлява.
Родилна зала, фотография: МБАЛ " Надежда "
Топки, шведски стени, слингове – чувала съм за тези съвременни способи за подкрепяне на естественото раждане. Като че ли на тези дами им се провежда един „ спектакъл на раждането “. Доколко оказват помощ? Как се ползват?
Разполагаме и с трите благоприятни условия, в това число и с дюшеци, с които дамите могат да легнат на земята, да заемат комфортна поза. Помагат извънредно доста, изключително когато приказваме за раждане без обезболяване, без епидурална анестезия. Сега даже следва въвеждането на още нещо, което за нашите географски ширини е по-непознато – потреблението на електрообезболяване – така наречен стент машинки. Дамите, които имат предпочитание да раждат безусловно естествено, минават на подготовка при нас.
При слинга да вземем за пример заемат разнообразни позиции, тъй че да родят по-лесно. При родилките, които са обезболени, топките са нещо превъзходно. Преди 10 години, когато ги имплементирахме в родилната зала, сътрудниците ги гледаха необичайно. Сега няма жена, която да не употребява топка за раждане. Всички добре знаят магията на топките – по какъв начин оказват помощ за придвижване на раждането. Умело употребена е подвижността на таза и бебето по време на раждане, тъй че в композиция с топките ни се получава отлично, още повече, че те са съвместими с епидуралното обезболяване.
Как оказва помощ топката?
Много са факторите. Когато пружинират върху топката, дамите ускоряват резултата на гравитацията при спускането на бебето в таза. Когато завъртат ханша си, седейки върху топката, разместват тазовите кости и по този начин трансформират размерите на вътрешния таз, тъй че бебето по-лесно да навлезе в него. Освен това самото седене с разтворени крайници разтваря мускулатурата на тазовото дъно и влагалището. Така се работи на три равнища – първо понижава болката в кръста, тъй като отслабва натискът от бебето върху кръста. Второ, използваме гравитацията, безусловно тръскайки бебето надолу. Трето, придвижването на тазовите кости, което е по-лесно, когато дамата е седнала на топката, улеснява бебето по пътя му към най-широкото пространство във вътрешния таз и не на последно място – мускулатурата е много по-разтворена и става по-лесно. Естествено, има го и заниманието, а това подкрепя отделянето на ендорфини, които са естествени обезболяващи хормони.
Бащите по време на раждане - повече оказват помощ или повече пречат?
Подготвените бащи оказват помощ. Ако те са били дружно с дамата на акушерските съвещания, на учебните заведения за бременни, в случай че в действителност са се вслушвали в това, което им се приказва, и познават механизма на раждане, могат доста да оказват помощ на дамата. Дори в случай че щете единствено да се вършат на шут към нея, да я забавляват, разсмиват също ще ѝ оказват помощ, тъй като тя ще отделя ендорфини. С татковците, които се опасяват и участват единствено с цел да видят по какъв начин ще излезе бебето, или по насила, това не става.
Значи те са прочувствен фактор?
Могат да бъдат и физически. Могат да притискат избрани точки, които обезболяват дамата, да ѝ оказват помощ при ставане, лягане, дишане, в случай че щете даже да ѝ създадат масаж на раменете, с цел да я релаксират. Преди известно време се появиха дулите. Те в действителност заместват таткото. Но аз мисля, че в основаването на едно дете вземат участие майка и баща и е доста по-добре таткото да бъде съпричастен и към раждането. Така и връзката със идващото потомство е доста по-различна. Татковците изрично имат място до майките. Просто би трябвало да узреят за това и да бъдат готови.
Изкушавам се да Ви попитам има ли ексцентрични реакции при мъжете, които участват на раждане?
За десетте години, в които позволяваме бащи, имаме двама-трима, на които им е прилошало. По-скоро плачат от трогване, което учудва майките. Има и такива, които странят, вземат списание и стартират да се крият зад него, смятайки, че никой не ги вижда, тъй като ги е боязън. А ги е боязън, тъй като не са готови. В множеството случаи обаче мъжете са извънредно съответни.
Вие сте последовател на акушерския патронаж. Какво дава той на младата майка с изключение на убеденост, че има с кого да показа проблемите си?
Освен убеденост, че може да показа и разиска проблемите си с експерт, тук приказваме и за майчино и детско здраве, което несъмнено има отношение към желанието за раждане на последващо дете. Когато една жена е спокойна и уверена, че се оправя добре с бебето си, че се грижи добре за него, оказва положителни хигиенични грижи, къпе го добре и обработва пъпчето му, храни го пълноценно, тя се усеща доста по-уверена като майка и е доста по-голяма вероятността да реши да има второ дете.
Когато акушерката е проследила положението на дамата, това понижава късните следродилни затруднения. Защото акушерката наблюдава и какво е положението на родилката. Има ли потребност от проучвания, от някакъв тоалет, добре ли зарастват пострадванията ѝ, в случай че има такива. Или в случай че е родила с Цезарово сечение – по какъв начин се възвръща раната. Съветите, които дамата получава, касаят и нейното персонално здраве, а това несъмнено трансформира здравната статистика, когато приказваме за репродуктивно здраве и за бъдеще. Изключително значимо е.
Жените получават увереността, че са положителни майки. Спират да слушат съседки, баби, „ една жена ми сподели “. Започват да се доверяват на експертите и виждат, че в действителност майчинството нито е ужасно, нито е комплицирано. Наистина ми се ще този домакински патронаж да го облека в мисионерство, тъй като става дума за нещо значимо. Акушерките имат професионална подготовка и пълномощия да го вършат независимо, а това дава на дамите здраве и прочувствено успокоение, и предпочитание за още бебета. Това е извънредно значимо за нацията.
Заради обичта си към бебетата Надежда Стаменова приключва акушерство в колежа на Медицинския университет в София през 1998 година Четири дни след държавния изпит към този момент работи в родилна зала на Университетската акушеро-гинекологична болница „ Майчин дом “ в столицата. Амбициите ѝ да покачва знанията и опита си прибавят към CV-то ѝ курс за операционна акушерка, знания в региона на лекуването на зависимости, тапия от СУ „ Св. Кл. Охридски ” за специфичен възпитател, ръководство на здравни грижи във Факултета по Обществено здраве на Медицинския университет – София.
През 2005 година става част от екипа на Центъра за репродуктивно здраве „ Надежда “ и води лекции в учебно заведение за бременни „ МА-МА “ дружно с ак. Елена Василева. Така продължава да практикува обичаната си специалност, въпреки и в друга част на родилната помощ – предродилната подготовка. От 2014 година до през днешния ден съчетава работата в Родилна зала с воденето на курсове за подготовка за раждане и грижа за новороденото дете в МБАЛ „ Надежда “.
Г-жо Стаменова, живо ли е към момента желанието на българките да раждат деца? Напоследък непрестанно ни укоряват, че мислим повече за кариерата и личните си удоволствия.
Болница „ Надежда “ е лечебно заведение с разнородна активност, само че е разпознаваема като болничното заведение с най-големия инвитро център в България и една от водещите в направление „ Акушерство и гинекология “. В този смисъл, нашият случай е малко по-различен, тъй като тук подкрепяме забременяването и наблюдаваме бременната и нероденото ѝ бебе. Тук дамите раждат и се реализира грижата за тях и тяхното бебе по-късно. Нашето усещане е, че българките желаят да раждат. Разбира се, това ни мнение не е меродавно за всички български дами. Мога да кажа, че тези, които ни търсят, желаят дете. При нас фамилиите, двойките или даже дамите, които са сами, са водени от един-единствен претекст – че имат обич, която да дадат. Живеейки живота си в това динамично време, те осъзнават, че любовта, която носят към живота, би трябвало да бъде дадена на някого и се вземат решение да станат майки.
Вземам мотив от думите Ви, с цел да попитам усилва ли се броят на дамите, които не са фамилни, нямат сътрудник, само че желаят да имат дете и забременяват инвитро?
За страдание, да. Това не приказва в добра светлина за българските мъже. Най-вероятно и майките имат в огромна степен виновност за това актуалните млади мъже все по-рядко да поемат отговорност и все по-рядко да се държат мъжки – като глава на семейство. Говорим за мъж, който би желал отговорно да поеме грижите за жена и бебето ѝ, тъй че тя да може да го отглежда умерено, да може да бъде майка, изключително през първите 2-3 години след раждането.
Най-вероятно ние, дамите, отглеждайки момчета, за които прекалено много се грижим и прекомерно им улесняваме живота, сме основали ненасочени към фамилията мъже. Не им се поема отговорност, не желаят да се грижат, не желаят някой да разчита на тях. В този ред на мисли дамската част от актуалното общество като че ли е по-зряла, взимайки решение да ражда и без сътрудник.
При Вас е по-специфично, само че въпреки всичко каква е междинната възраст на родилките и какъв е фамилният модел, който доминира?
Все повече са фамилиите с три и повече деца. Дамите виждат, че не е толкоз ужасно, че е скъпо и избират да раждат повече деца. Средната възраст на родилките при нас е към 30-35-37 години. Не е извънредно да пристигна дама на 40 или 44 години, да каже, че желае да ражда обикновено и това да се случи. Вече е общоприета процедура.
Кои са идеалните предпоставки за безпроблемно раждане?
Идеалните предпоставки за мен са няколко. Първа е мотивацията на дамата, съзнанието, че тялото ѝ е основано да ражда. Втора е положителната здравна грижа и качественото следене на пациентката по време на бременността, с цел да могат да се вземат всички защитни ограничения и, в случай че е нужно, да се вземат лечебни такива. И, несъмнено, не на последно място е положителното другарство сред пациентите и екипа. При нас учебните заведения за бременни, опцията за връзка с акушерки, опцията за самостоятелна акушерска консултация, разискването на проект за раждане, предварителната подготовка, която предлагаме и осъществяваме, са комплекс от предпоставки, които водят до съвършени раждания.
Кои родилки са „ по-лесни “ – тези, които са добре осведомени, или другите, които не желаят да се приготвят?
" По-лесни " в смисъл на това да родят по-хубаво, по-близо до природата, с по-малко контузии и с положителни страсти са осведомените родилки, които са добре готови. Но когато приказваме за ръководене на раждане, манипулиране, както има такива практики при някои сътрудници, на тях са им по-лесни неподготвените родилки, тъй като имат повече страхове, а човек със боязън доста елементарно бива ръководен.
Нашата цел обаче е дамите да раждат не със боязън, а на драго сърце и да изпитват щастлива страст от това, което им се случва, даже да е обвързвано с болки или някакви затруднения. За дамата е доста значимо позитивното преживяване, тъй като раждането не е като да отидеш на сладкарница, това е съществено предизвикателство и е доста значимо тези дами да бъдат готови. Лично за мен най-приятно, не споделям елементарно, е да работя с дами, които са минали през акушерски съвещания, с които сме обсъждали проект за раждане, които са добре готови. Така и аз се срещам с тях и те се срещат с всичко, което би им се случило. Нещата се одобряват доста по-спокойно, решенията се вземат по-адекватно. Те са интелигентни, осведомени и дружно вършим нещата да са хубави.
Не се ли нуждае акушерката от реабилитация и връщането ѝ до родилката? Преди години върших една анкета „ Как се споделя Вашата акушерка “. Много от дамите не съумяха да назоват името на акушерката, участвала на раждането им. Защо се стигна до такава степен тя да бъде изтласкана в ъгъла и в доста случаи да бъде наблюдаващ на раждането?
Първата неточност, която позволяват медиите, в това число и Вие, е изразът „ акушерката, участвала на раждането “. Акушерката не участва на раждането, тя води раждането. Акушерката е до родилката. Ръцете на акушерката са тези, които ще погалят раждащата, ще изключат системата ѝ, ще чуят бебето, ще ѝ създадат масаж, ще ѝ споделят какво да прави. Тя не просто участва, с цел да записва раждането или да избърше пода след дамата. Тя води това раждане. При естествените раждания, поради това, че изискват време, самообладание, умения, грижовност, акушерката е най-подходящият човек, който може да бъде до раждащата жена.
Защо е изтласкана? Първо, тъй като не носи купата „ лекар “. Второ, тъй като значително раждането прекалено много се комерсиализира. Много постоянно може да чуете „ иди си заплати при еди-кого си, тъй като ще ти обърне внимание “ или „ той ще те избави, в случай че има потребност “. Всяването на страхове у дамата и внушаването на концепцията, че някой ти е „ избавил живота “, без такова нещо да се е случило, поражда корупция. Всеки желае за себе си, за детето си, за жена си, щерка си, сестра си, най-хубавата грижа и е податлив да заплати благо и драго. И ето ви я корупцията! Тогава акушерката стартира да губи своето значение.
Освен това, съгласно българския стандарт по акушерство и гинекология акушерката не може да работи независимо, макар че има подготовка, процедура, образование, каквито имат всички акушерки на запад от нас. В Германия, Англия акушерките са тези, които водят раждането и викат доктор, единствено в случай че преценяват, че има нужда от подобен. В болница Кингс колидж (базирана в Лондон; в частния ѝ бранш раждат дамите от кралското семейство б. р.) има 12 родилни зали. Тези 12 зали се ръководят от една старша акушерка. Тази акушерка е българка.
Какво печели раждането от наличието на акушерката?
Добра, щадяща за тялото и душата на дамата грижа. Печели съпричастност, обич, положителни преживявания и губи ненужни оперативни намеси. Защото акушерките, които имат добър опит и процедура в родилна зала, могат добре да преценяват с какви дейности могат да водят раждането в вярната посока, тъй че то да приключи обикновено, и бебето, и майката да са добре. Знаят по кое време няма смисъл от тези намеси и непосредствено предлагат оперативно раждане. Едно обикновено раждане може да продължи сред 7 и 10-12, даже 24 часа. Затова давам образец и със Западния свят. Защото акушерките имат търпението и времето в действителност да стоят до дамата, до момента в който лекарят като висококвалифициран експерт би трябвало да се занимава с патологията, да взема решение проблеми. Здравата жена няма потребност от никой различен с изключение на от акушерка. Иначе казано – някои дами имат потребност от доктор, само че всяка жена има потребност от акушерка.
Урок по раждане, фотография: МБАЛ " Надежда "
Възражда ли се ползата към физиологичното раждане?
При нас несъмнено да. И отново ще подчертая – колкото по-зрели и осъзнати са дамите, толкоз по-често се насочват към естественото раждане и към това по какъв начин могат да го създадат по най-хубавия за тях и бебетата им метод. Все повече дами се интересуват, посещават учебните заведения за бременни, записват часове за самостоятелни съвещания при акушерка, приготвят се интензивно, следват препоръките ѝ, разискват проекта си за раждане. Желанието за обикновено раждане е заразно – една жена, която е съумяла да роди хубаво, обикновено и е щастлива от това, „ заразява “ още пет към нея с концепцията за естественото раждане. Определено има възобновление и връщане към нормалността във връзка с раждането.
Нестандартното предлежание постоянно ли е индикация за секцио? Чух, че умеете да вършиме „ вълшебства “ и да променяте позицията на бебето в корема на майката?
Вероятно става дума за външното верзио, което практикуваме към този момент от една година. Разбира се, върша го след добра подготовка, след посещаване на семинари, конгреси, обучителни групи в чужбина. Стигнахме до извода, че това, което вършат хората по света и е първа линия на държание, когато бебенцето не е с главичката надолу, може да бъде направено и при нас. Разбира се, работим в екип с доктор. Той преглежда с ехограф дали всичко е наред и когато нямаме противопоказания, които да заплашват майката или бебето, правим верзио. То може да се направи при бебе в седалищно, напряко или напречно предлежание.
За страдание, при близнаци, които са в неправилна позиция, няма по какъв начин да го направя, само че мога да преместя едното бебе, а другото да го оставя на място. Практиката ни досега демонстрира, че процентът затруднения е тъкмо както е разказан в международната здравна литература - сумарно под 1%. Жените са извънредно щастливи. Това е добре забравено остаряло, което употребява актуалните постижения на медицината, каквото е ехографията да вземем за пример. Ехографията ни дава информация за това по какъв начин наподобяват нещата от вътрешната страна и опция напълно безвредно и следено да създадем външното верзио. На процедура това е една остаряла техника, която предходните акушерки са владеели. С напредването на Цезаровото сечение тази техника е изтласкана, комплициран ѝ е щемпел, че страшна и рискова – „ ще загубите бебето си, ще загинете и Вие “ и дамите споделят – „ О, не! “. Един като каже, че от това се умира, никой повече не желае да посегне. Практиката ни тук демонстрира, че не е толкоз рисково. Вчера да вземем за пример завъртях едно бебе.
Това по какъв начин става на процедура?
Жените го дефинират като малко по-дълбок масаж в региона на корема. Лекарят прави ехографски обзор, оглежда по какъв начин е детето, по какъв начин е ситуирана пъпната шнур, дали всичко е наред с плацентата, по какъв начин е застанало бебето, дали кръвоснабдяването му е съответно, какво е количеството околоплодна течност, има ли миомни формирания, неща, които биха могли да ни попречат. Когато всичко е наред, с способите на Леополд и със специфична техника за верзио, масажирайки корема на дамата, прибутваме бебето в вярната посока, тъй че да се завърти и от седалищно да застане в главично предлежание.
Не бъркаме в тялото на дамата, не използваме медикаменти, не режем, не разпъваме на кръст. Майката заема подобаваща позиция, тъй че да няма напрежение в региона на корема, в схващане е, диша умерено, приказваме си от самото начало. Преместването на бебето се прави гладко, с две ръце и се управлява с ултразвук. При поява на някакво терзание можем да спрем.
Вие имате и опит с обикновено раждане след секцио. Кога е допустимо?
Обикновено, когато дамите са били стимулирани да раждат по естествен път, само че по някаква причина не им се е случило първия път, по-късно желаят да компенсират, да си получат мечтаното обикновено раждане. Те са много готови и мощно стимулирани. Риск в действителност съществува, само че той е проследяем. От 5 дами, които са родили с Цезарово сечение, 4 съумяват да родят по-късно обикновено. Действа се доста деликатно във връзка с обезболяването, с цел да не се замаскира симптоматика от скъсване на матката поради предходното Цезарово сечение. В същото време не ги оставяме да раждат безусловно натурално и да изпитват мощна болежка. Търси се баланс, с цел да не изпуснем проблем. Но това са случаи, при които повода за предходното Цезарово сечение е била отвън майката.
Питам, тъй като въпреки всичко при Цезарово сечение се срязва матката.
Да, точно. Много значимо е с какво и по какъв начин е зашита матката при Цезаровото сечение. Обикновено дамите, които идват да раждат обикновено след секцио, са наши пациентки. Вече са раждали при нас и доста добре знаем какво се е случило. Но даже и да не са били наши пациентки, доста деликатно, благодарение на ултразвук, съумяваме да преценим какъв брой е дебела стената на матката, какъв брой е огромен рискът от скъсване. Така че това също се управлява.
Родилна зала, фотография: МБАЛ " Надежда "
Топки, шведски стени, слингове – чувала съм за тези съвременни способи за подкрепяне на естественото раждане. Като че ли на тези дами им се провежда един „ спектакъл на раждането “. Доколко оказват помощ? Как се ползват?
Разполагаме и с трите благоприятни условия, в това число и с дюшеци, с които дамите могат да легнат на земята, да заемат комфортна поза. Помагат извънредно доста, изключително когато приказваме за раждане без обезболяване, без епидурална анестезия. Сега даже следва въвеждането на още нещо, което за нашите географски ширини е по-непознато – потреблението на електрообезболяване – така наречен стент машинки. Дамите, които имат предпочитание да раждат безусловно естествено, минават на подготовка при нас.
При слинга да вземем за пример заемат разнообразни позиции, тъй че да родят по-лесно. При родилките, които са обезболени, топките са нещо превъзходно. Преди 10 години, когато ги имплементирахме в родилната зала, сътрудниците ги гледаха необичайно. Сега няма жена, която да не употребява топка за раждане. Всички добре знаят магията на топките – по какъв начин оказват помощ за придвижване на раждането. Умело употребена е подвижността на таза и бебето по време на раждане, тъй че в композиция с топките ни се получава отлично, още повече, че те са съвместими с епидуралното обезболяване.
Как оказва помощ топката?
Много са факторите. Когато пружинират върху топката, дамите ускоряват резултата на гравитацията при спускането на бебето в таза. Когато завъртат ханша си, седейки върху топката, разместват тазовите кости и по този начин трансформират размерите на вътрешния таз, тъй че бебето по-лесно да навлезе в него. Освен това самото седене с разтворени крайници разтваря мускулатурата на тазовото дъно и влагалището. Така се работи на три равнища – първо понижава болката в кръста, тъй като отслабва натискът от бебето върху кръста. Второ, използваме гравитацията, безусловно тръскайки бебето надолу. Трето, придвижването на тазовите кости, което е по-лесно, когато дамата е седнала на топката, улеснява бебето по пътя му към най-широкото пространство във вътрешния таз и не на последно място – мускулатурата е много по-разтворена и става по-лесно. Естествено, има го и заниманието, а това подкрепя отделянето на ендорфини, които са естествени обезболяващи хормони.
Бащите по време на раждане - повече оказват помощ или повече пречат?
Подготвените бащи оказват помощ. Ако те са били дружно с дамата на акушерските съвещания, на учебните заведения за бременни, в случай че в действителност са се вслушвали в това, което им се приказва, и познават механизма на раждане, могат доста да оказват помощ на дамата. Дори в случай че щете единствено да се вършат на шут към нея, да я забавляват, разсмиват също ще ѝ оказват помощ, тъй като тя ще отделя ендорфини. С татковците, които се опасяват и участват единствено с цел да видят по какъв начин ще излезе бебето, или по насила, това не става.
Значи те са прочувствен фактор?
Могат да бъдат и физически. Могат да притискат избрани точки, които обезболяват дамата, да ѝ оказват помощ при ставане, лягане, дишане, в случай че щете даже да ѝ създадат масаж на раменете, с цел да я релаксират. Преди известно време се появиха дулите. Те в действителност заместват таткото. Но аз мисля, че в основаването на едно дете вземат участие майка и баща и е доста по-добре таткото да бъде съпричастен и към раждането. Така и връзката със идващото потомство е доста по-различна. Татковците изрично имат място до майките. Просто би трябвало да узреят за това и да бъдат готови.
Изкушавам се да Ви попитам има ли ексцентрични реакции при мъжете, които участват на раждане?
За десетте години, в които позволяваме бащи, имаме двама-трима, на които им е прилошало. По-скоро плачат от трогване, което учудва майките. Има и такива, които странят, вземат списание и стартират да се крият зад него, смятайки, че никой не ги вижда, тъй като ги е боязън. А ги е боязън, тъй като не са готови. В множеството случаи обаче мъжете са извънредно съответни.
Вие сте последовател на акушерския патронаж. Какво дава той на младата майка с изключение на убеденост, че има с кого да показа проблемите си?
Освен убеденост, че може да показа и разиска проблемите си с експерт, тук приказваме и за майчино и детско здраве, което несъмнено има отношение към желанието за раждане на последващо дете. Когато една жена е спокойна и уверена, че се оправя добре с бебето си, че се грижи добре за него, оказва положителни хигиенични грижи, къпе го добре и обработва пъпчето му, храни го пълноценно, тя се усеща доста по-уверена като майка и е доста по-голяма вероятността да реши да има второ дете.
Когато акушерката е проследила положението на дамата, това понижава късните следродилни затруднения. Защото акушерката наблюдава и какво е положението на родилката. Има ли потребност от проучвания, от някакъв тоалет, добре ли зарастват пострадванията ѝ, в случай че има такива. Или в случай че е родила с Цезарово сечение – по какъв начин се възвръща раната. Съветите, които дамата получава, касаят и нейното персонално здраве, а това несъмнено трансформира здравната статистика, когато приказваме за репродуктивно здраве и за бъдеще. Изключително значимо е.
Жените получават увереността, че са положителни майки. Спират да слушат съседки, баби, „ една жена ми сподели “. Започват да се доверяват на експертите и виждат, че в действителност майчинството нито е ужасно, нито е комплицирано. Наистина ми се ще този домакински патронаж да го облека в мисионерство, тъй като става дума за нещо значимо. Акушерките имат професионална подготовка и пълномощия да го вършат независимо, а това дава на дамите здраве и прочувствено успокоение, и предпочитание за още бебета. Това е извънредно значимо за нацията.
Заради обичта си към бебетата Надежда Стаменова приключва акушерство в колежа на Медицинския университет в София през 1998 година Четири дни след държавния изпит към този момент работи в родилна зала на Университетската акушеро-гинекологична болница „ Майчин дом “ в столицата. Амбициите ѝ да покачва знанията и опита си прибавят към CV-то ѝ курс за операционна акушерка, знания в региона на лекуването на зависимости, тапия от СУ „ Св. Кл. Охридски ” за специфичен възпитател, ръководство на здравни грижи във Факултета по Обществено здраве на Медицинския университет – София.
През 2005 година става част от екипа на Центъра за репродуктивно здраве „ Надежда “ и води лекции в учебно заведение за бременни „ МА-МА “ дружно с ак. Елена Василева. Така продължава да практикува обичаната си специалност, въпреки и в друга част на родилната помощ – предродилната подготовка. От 2014 година до през днешния ден съчетава работата в Родилна зала с воденето на курсове за подготовка за раждане и грижа за новороденото дете в МБАЛ „ Надежда “.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ